Дефиниране на наука

1. Обект, предмет и метод на една наука.

За да може едно знание да получи правото да се нарича наука, то трябва да бъде в състояние да определи свой обект, свой предмет и метод(и). Поне така ни учеха в ИУ – Варна.

Обект на науките
Дефиниране на обект (по принцип, не само за нуждите за дефиниране на наука) на пръв поглед не изглежда трудно. Наистина, ако преценим, че даден обект е твърде тесен за нашите нужди, то просто го разширяваме. Отдръпваме се 2-3 крачки назад и пак поглеждаме. Така, като обект на икономиката, социологията, историята, правото и ред други науки е определено обществото. Това, поне у мен, остава впечатлението, че първоначално отчитайки съществуващите науки, са определени обектите на науката и впоследствие съществуващите науки са класифицирани спрямо тези обекти. Върху това ще се спра малко по-подробно във втората част от изложението.

Предмет на науките
При определяне на предмета (не само на науката), напротив, трябва да бъдем доста прецизни. От пълното множество (обект) трябва да определим подмножество (предмет), който показва фокуса на интересуващото ни знание. Например, според българският вариант на уикито, „Икономиката е социална наука, която изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги.“ Такова определение лично на мен не ми изглежда съвсем прецизно. Търговията е частен случай на разпределението. Със стоки и услуги далеч не се изчерпва въпросът за благата от икономическата дейност – информацията, например, не е нито стока, нито услуга. Но пък и винаги е по-лесно да критикуваш, отколкото да направиш нещо дори и толкова несъвършено, колкото е критикуваното. Моето определение за предмета на икономическата наука „Икономиката е социална наука, която изучава производството, разпределението и потреблението на блага.“ далеч не е напълно ясно. За какви блага става дума? Далеч не всички блага са предмет на икономическата дейност. Още повече, че през течението на времето нови блага са добавяни към икономическата дейност, от които дотогава не се е интересувала икономическата наука. А и далеч не е непротиворечив въпросът със социализирането (валоризирането) на благата, съответно и различното отношение към тях в различни общества в днешно време от гл.т. на икономиката.
Горните две определения са доста мъгляви от формална гледна точка. Например, с какво се занимава стопанското управление (мениджмънта)? Нима не се занимава с производството, разпределението и потреблението на блага? Да. И все пак това са различни науки (нищо че в класификатора на професиите у нас биват третирани като една). Посоченото противоречие (подчертавам – формално) идва от недостатъчно точно дефинирания предмет на икономическата наука. В българският вариант на уикито е допълнено „Икономиката се опитва да обясни как икономиките работят и как икономическите агенти си взаимодействат. Тя е наука за субектите и обектите на икономическия живот, наука за рационалното използване на оскъдните земни ресурси, наука за поведението и решенията на стопанските субекти, които лежат в основата на икономическия живот на обществото.“, както и че според Пол Самюелсън, „Нобелов лауреат и автор на един от най-популярните учебници по икономика“, в основата си икономиката е „посветена на разбирането за това как обществото разпределя своите недостатъчни ресурси“. Вече е по-ясно. Имаме поне база, която ни позволява да продължим към разграничаването на икономиката от управлението. Въпреки че, ако направим един мислен експеримент, то за нуждите на точното разграничаване, пак подчертавам – от формална гледна точка, ще ни бъде необходим текст от поне няколко десетки страници и пак ще останат неясноти. Но от гледна точка на практическите нужди яснотата е достатъчна.
При всички положения си струва да дадем определение за предмета на дадена наука, дори и то да е несъвършено от гледна точка на формалната логика. Преди години мой приятел, който учеше психология, ме пита как мога да очаквам да науча нещо за икономиката от моите преподаватели, след като те не са богати. Та трябваше да му обясня, че икономическата наука не учи как да станеш богат. Но и аз не му отстъпвах по невежество тогава – за мен психологията бе тъждествена на психоанализата.

Метод на науките
Не съм убеден, че методите са важни за дефинирането на една наука. Просто първата тема от дисциплините бе „Обект, предмет и метод“. Затова включих и тази тема тук. А иначе, различните науки не се притесняват да използват инструменти от други науки. Достатъчно е да споменем въглеродния метод за датировка, клъстърния анализ, използван в антропологията, социологията и маркетинга, както и инструментите на статистиката, използвани къде ли не.

2. Критики към гореописания подход за дефиниране на наука.
Отрицателните ми критики са относно някои начини за използването на гореописания подход, не към подхода като такъв. Моето мнение е, че този подход е доста полезен, но като всяко добро постижение на човечеството с него може да се злоупотребява за нуждите на низки страсти.

Използване на предмета за саморазправа с науките
Въпросът с определяне на предмета на дадена наука може да се окаже доста сложен. Така например, проф. Георги Фотев на повече от 20 страници в предговора на „История на социологията“ обосновава правото на социологията да се нарича наука. Наистина, изучаването на тълпите, малките групи, организациите, класите и т.н. не изисква ли коренно различни подходи? Може ли такова знание да се определи като една наука? Ако социологията не успее да определи свой предмет, то тя би трябвало да се разпадне на различни науки. Проф. Георги Фотев защитава правото й да бъде полипарадигмална наука.
Не всяко знание има този късмет. Философията, казват, не може да определи свой предмет и затова не е наука. Философията като „наука на науките“ ми изглежда твърде снобарско определение. Но да отречем, че философията е наука означава да предпочетем формалната логика пред здравия разум. Такъв подход считам за непрактичен, дори опасен. Формалната логика е просто модел и като такава има както предимства, така и недостатъци. Но това ще бъде разгледано в друга статия.
Друг начин за саморазправа с дадена наука е като докажете, че нейният предмет е поддпредмет на друга наука. Например, съзнанието е социално обусловено. Значи ли това, че социологията няма право на самостоятелно съществуване? Подобна претенция е отправена от Зигмунд Фройд, както свидетелства проф. Фотев в споменатата по-горе „История на социологията“. Съвсем спекулативно, достатъчно е леко да разширим предмета на икономическата наука (погледнато в исторически план икономическата наука е разширявала предмета си, дори коренно го е предефинирала) за да докажем, че стопанското управление не е самостоятелна наука. Всъщност, такава е практиката в България. При добро желание можем направим и фармакологията частна наука на медицината.

Обектите на науките като обществен консенсус
Нека отново разгледаме обекта на една наука. Предполагаме, че вече сме дефинирали обекта, както и с достатъчна степен на точност и предмета на въпросната наука. Въпросът е „можем ли да дефинираме обекта по друг начин?“ Моят отговор е, че можем. Всяко множество, което съдържа предмета на дадена наука и от друга страна се съдържа в определен по някакъв начин неин обект може да бъде определено за обект на интересуващата ни наука. От формална гледна точка, дори е допустимо да вземем за обект на науката нейния предмет. Оттук следва изводът, че обект на дадена наука може да се дефинира по много начини, вероятно безброй много.
Горното не бе самоцелно упражнение. От практическа гледна точка е удобно да разполагаме с различен набор обекти за различни ситуации. Така имаме Икономически университет, Технически университет, Медицински университет и т.н. Интересен е съставът на някои факултети в ИУ – Варна – катедра Физическо възпитание и спорт е в състава на факултет „Информатика“ (катедра Философски науки изглежда не на място във факултет „Управление“, но това е по-скоро заради неособено удачното и’ название към днешна дата, а не толкова заради предметите, за които отговаря; наистина, и названието на катедра „Информатика“ е странно подбрано), но се вижда стремежът като цяло да бъдат групирани науки със сходен предмет.

3. Използване на подхода „обект – предмет“ при дефиниране на науките
Въобще, на подразделянето на науките като социални, хуманитарни, точни; фундаментални и приложни; за нуждите на професионалната насоченост на даден университет; за нуждите от групирането на катедрите във факултетите и др. подобни трябва да се гледа като на описателна или класификационна процедура. Ясно е, че за науките се разсъждава като съвкупност, в която се търси подредба. Подобието ги групира в обекти. Различието им в рамките на даден клас (обект) се описва чрез определянето на техен предмет.
Подхождайки към даден проблем от действителността, такова разделение няма никаква практическа стойност. Да вземем, например, въпроса с освобождаването от стоките, т.е. това, което правят хората и организациите със стоките, след като те вече са престанали да им бъдат полезни. Обратната дистрибуция, макар и специфичен, е сериозен бизнес с огромни обороти. Вероятно трябва да бъде допълнена дефиницията на икономическата наука като се добави „и освобождаването от стоките“. Въпросът е от интерес както за микро-икономиката, така и за макроикономиката. Засяга и въпросът с ограничените ресурси. Но въпросът е от интерес не само за икономическата наука. Той е от интерес за стопанското управление и маркетинга, в т.ч. и от гл.т. на имиджа на компаниите – как се отнасят с отпадъците, които генерират, използват ли рециклирани материали, т.е. социално-отговорна компания ли са. Не на последно място въпросът е от интерес и за екологията – пестене на природни ресурси, опазване на чистотата на околната среда и биоразнообразието (отпадъците все някъде трябва да се складират, а повторното им използване облекчава екологичната обстановка) и др. Накратко, въпросът се разглежда не просто от няколко различни науки, а от науки, които са класифицирани като много различни – те са с различен обект.

Advertisements

Механичното пиано и танцът на духовете

Става въпрос за великата книга на Кърт Вонегът „Механичното пиано“. Вонегът ни пренася в свят от недалечното бъдеще, когато дейностите по производството ще бъдат автоматизирани и роботизирани и обикновеният човек ще представлява бреме за правителството (като сегашните пенсионери в България). Изключение представляват инженерите и мениджърите – една социално-отговорна олигархия, но все пак олигархия. В значителна степен Вонегът не е познал – в днешно време автоматизацията и роботизацията отстъпва на темповете, прогнозирани от него и Азимов. Нещо повече – Вонегът не провижда тенденцията за деиндустриализацията на западния свят. Но познава в едно нещо – обезличаването на обикновения човек.

В днешно време човекът не е загубил съвсем своето значение за икономиката – той е зает в сектора на услугите, не е аутсайдера от романа на Вонегът. Но човекът е изключен от обществото, той не е градивен по отношение на собствената си съдба. Той е добитък за производство на услуги и важен като клиент, който си харчи трудно изкараните пари за глупости.

Няма как да харесвам империи, няма как да се възхищавам от държави, които са се развили благодарение на завоевателни войни (такъв ми е манталитета). Но няма как да остана без възхищение към гения на пълководците и духа на войниците от Испанската, Британската, Френската, (защо не и) Османската и Американската империи. А и идеалът за обединена България. Благодарение на нашите предци не зная какво е да те изкормят със щик. Но в днешно време синовете на народите, създали империи или работили за национално обединение са скопени (с някои изключения – Турция, например). При нападение над България няма кой да ме призове под воинските ни знамена – аз не съм част от резерва на армията. Ще ни пазят платени войници. Метросексуалният е по-важен за обществото от истинския мъж. Не само у нас. Както и в „Криворазбраната цивилизация“ ние сме приели една световна тенденция без да си правим труда поне малко да я обмислим.

Убиха няколко наемника в Афганистан и тръгнаха да им правят лични паметници. Защо? Ако ще правим лични паметници на падналите за родината, то няма да ни остане обработваема земя. А за някакви наемници, които са умрели заради заплати, но не и заради България ще правим лични паметници. Пред очите ни променят понятия като смърт за родината, служба на родината. И ние мълчим като овце, без да разберем, че това е част от един по-голям сценарий – обезличаването на човека.

Това, което се случва у нас трябва най-сетне да го възприемем в световен контекст. Да излезем от националните си комплекси и да мислим трезво. Да послушаме Достена Лаверн и да осъзнаем, че българските преходи са част от световните и европейските преходи. А сега сме в разгара на важна игра – мястото на човека в обществото. Световната (поне европейската) тенденция е човекът да бъде социално скопен. Да стане роб на емоциите си, за да задоволява всяка възникнала прищявка. Става отличен купувач и, допълнително – отличен работник. Всяка приумица трябва да бъде закупена и затова трябва да си наляга парцалите, за да не го уволнят. Роб на емоциите, роб на секса. И се забравя, че този наш човек е бил воин, майка, социално същество. За това е борбата в днешно време – за пари, за много пари. Алчност, която минава през обезличаване на човека.

В книгата на Вонегът има бунт. Нещо средно между бунта на лудитите и индианското въстание на Седящия бик. И с някои особености – хората не мразят машините, мразят това, което машините правят с тях. Въстаниците дори си правят непробиваеми за куршумите ризи. Най-накрая в книгата един се сеща да пита как е завършило въстанието, което имитират. С провал. Защо тогава са се вдигнали? Защото това е единственият начин да докажат, че са хора.